петък, 29 януари 2010 г.

Биоритми в планиране на тренировката

Планирането на дните за тренировка на спортистите, при обема на съвременните натоварвания, се свежда преди всичко до намиране на оптималните дни за разтоварване и почивка в седмичния цикъл, който трябва да е съобразен със седмичните /четвърт лунни/ биоритми и евентуално с
  • физическия,
  • емоционалния и
  • интелектуалния
цикъли.
Критичните дни според биоритмо цикъла по принцип трябва да бъдат дни за отдих. Особено при колективните спортове и спортовете с повишена опасност за спортистите. Спортистите, които са във фаза на физическа и емоционална депресия /особено в критичен ден/, би следвало да бъдат заменени. Това важи с още по-голяма сила тогава, когато, казано на спортен език, "играта не върви".

Установени са промени в капацитета на физическите възможности и според годишните биоритми на спортистите. От тази гледна точка най-удачното време за върхови постижения е краят на лятото и началото на есента, време, което за съжаление често е планирано като активен отдих. Най-удачни дни за върхови постижения са дните на подем на физическия и при възможност и на емоционалния биоритъм.
Допълнително трябва да се отчете наличието на особен биоритъм, който се характеризира с това, че най-добри резултати се постигат в месеца след рождения ден, а най-дълбоки спадания се регистрират във втория и дванадесетия месец след рождения ден. Най-после годишното планиране на тренировъчната и състезателната дейност трябва да отчете наличието на двугодишен биоритъм с отрицателна начална фаза на постиженията за жените и тригодишен биоритъм с положителна начална фаза при мъжете.
--------------------------------------------

четвъртък, 28 януари 2010 г.

Биоритми при спортистите.

Биоритми са в основата на правилното планиране на тренировките на спортистите с цел достигане на върхова спортна форма в определен момент. Тренировъчния цикъл трябва да бъде съобразен и ако е възможно, синхронизиран с някои характерни биоритми. Планирането на тренировките трябва да се разглежда като задача за намиране на оптимума между определени биоритми със специфични периоди и фази и външните фактори при натоварванията на спортиста.
Правилното и целенасочено планиране на тренировъчния цикъл трябва да бъде:
  • часово,
  • седмично,
  • месечно,
  • годишно и
  • многогодишно.
Оптималният час за тренировка трябва да бъде съобразен и по възможност синхронизиран с разпределението на работоспособността на спортиста съгласно денонощните биоритми. Часовете на максимална работоспособност очевидно са най-благоприятни за големи натоварвания, за овладяване на техниката и за рекордни резултати. От голямо значение е да се познава типът активност на състезателя -
  • утринен,
  • неутрален или
  • вечерен.
Тъй като часът на състезанията /известен от по-рано/ не съвпада с максимума на работоспособността на спортиста, то треньорът трябва да намери часовия оптимум, който зависи както от часовата разлика между нормалния тренировъчен цикъл и часа на състезанието, така и от способността на спортиста за часово приспособяване.
При промяна на няколко часови пояса треньорът трябва да бъде наясно какъв минимален период е необходим за адаптация. Например:
  • при 4-часова промяна - 2-3 дни,
  • при 7-часова промяна - не по-малко от 10 дни
А биоритмите,  когато това е възможно /при достатъчно време за адаптация/, да послужат за промени в тренировъчния час с цел по-бърза и лека нагласа към новия меридиан.
--------------------------------------------

сряда, 27 януари 2010 г.

Сезонни биоритми

За трудовата и социалната хронобиология интерес представляват и биоритми с по-голяма продължителност
  • - сезонни,
  • - годишни и
  • - многогодишни,
проявявани от човека при трудовата и обществената му дейност.
Годишните ритми на трудовата дейност трябва да се изучават във връзка със способността за адаптация при различни условия на работа и отдих. Подчертана годишна периодичност е установена при физическите възможности на организма.
--------------------------------------------

понеделник, 25 януари 2010 г.

Умствени биоритми

Биоритми на умствената работоспособност се проявяват и в по-краткотрайни ритми - с период от 11/2 часа. Затова, когато в някои университети традиционните 45 минутни занятия били заменени със 75 минутни, резултатите били толкова добри, че дори надхвърлили очакванията.
Основна причина за подобряване усвояването на учебния материал в случая е това, че занятието не се прекъсва в периода на максимален творчески подем, а в периода, когато започва да се проявява умора и се загубва интерес към дадена работа.
--------------------------------------------

четвъртък, 21 януари 2010 г.

0050: Типови биоритми.

Хората от „сутрешен“ и „вечерен“ тип имат различни биоритми. Хората от "сутрешен" тип, например още в първия час след събуждането си имат апетит и желаят да закусят. "Вечерниците" не само че стават късно, но и апетитът им се проявява час и половина - два след събуждането.
Различно е и времето за обяд и за вечеря. Хората от "вечерен" тип обикновено обядват и вечерят 1-2 часа по-късно, но вечерята им е обилна. Най-високи стойности на телесната температура при хората от "сутрешен" тип се отбелязват през първата половина на деня. Тогава и пулсовата им честота и мускулната им издръжливост са по-големи.

При хората от "вечерен" тип тези показатели са по-ниски сутрин, а се повишават към обяд. С това се обяснява разликата в работоспособността им. Смята се, че при хората от "сутрешен" тип, които се събуждат рано, "превключването" на физиолигичните и психологическите функции става по-рано и затова по-лесно се преминава от режим на покой към режим на работа и активност.
Биоритмите на работоспособността на различните хора не са еднакви и не всички предпочитат да работят в точно определено време. Тези особености не са свързани само с желанието и настроението на човека, но са качества на присъщата им биоритмика на обмяна на веществата и на изграждането им като индивиди.
--------------------------------------------

сряда, 20 януари 2010 г.

0049: Биоритми на трудовите движения

Биоритми има и в честотата на обичайните трудови движения. За всеки отделен човек може да се определи оптималната честота на ритъма на диженията, при която една или друга работа се изпълнява най-икономично, ефективно и продължително.
Оптималната честота не е еднаква за различните хора. При повечето работници с работа, която продължава часове и включва движения с малка амплитуда при участието на голям брой мускули, тя е 40-80 движения в минута.

Работоспособността нараства от 3-4 часа и достига максимума си към 9-10 часа. До 12 часа тя е на най-високо равнище, а след това постепенно намалява и достига минимума си към 14-16 часа. Вторият си, не много висок връх, работоспособността достига към 18 часа. След това започва нейното спадане и около 22 часа тя е на равнището на 6 часа.
Спадането продължава и стига най-ниското си равнище около 2-3 часа. След това отново започва, и то твърде бързо, повишаване на работоспособността. Наред със субективното усещане за бодрост и по-голяма работоспособност са установени и редица функционални показатели, които съвпадат с оптимума на самочувствието, активността и настроението на различните типове.
--------------------------------------------

неделя, 17 януари 2010 г.

0048: Денонощни биоритми - работна смяна.

В рамките на денонощието се оформят биоритми, свързани с редуването на обичайните трудовите процеси в живота на хората, както на работа, така и в къщи.
Работоспособността на човека пряко за виси от установените биоритми през работната смяна и минава през три периода:
  • а/ период на вработване - това е първият час на работната смяна, през който работоспособността бавно нараства, поради постепенното повишаване на функционалната активност на организма и през който ритъмът на физиологичните функции се синхронизира с ритъма на производствения процес;
  • б/ период на висока работоспособност, който трае 2,5 - 3 ч. през предобедната половина. През този период ритъмът на жизнените функции, които осигуряват метаболитните процеси в организма, най-добре съответствува на ритъма на производствените операции;
  • в/ период на намалена работоспособност - проявява се обикновено два пъти - преди обедната почивка и в края на работната смяна.
--------------------------------------------

събота, 16 януари 2010 г.

0047: Биоритми в работоспособността.

Биоритми оказват съществено влияние върху работоспособността на всякакви категории хора. Работоспособността на работниците от промишлените предприятия, както и на студентите, е относително най-ниска в понеделник. Кой поне въднъж в живота си не е казал: "Понеделник е тежък ден". В средата на седмицата работоспособността се подобрява, а в края на седемдневието отново намалява.
Седмичната ритмичност се отличава с ниска амплитуда. Тази трифазова структура на седмичната работоспособност се обяснява с това, че в началото на седмицата става "вработването". След това се достига оптималното равнище на работоспособност, което е израз на добро синхронизиране на изгладения работен динамичен стереотип с производствения цикъл.

През последните 1 - 2 дни от седмицата работоспособността спада поради изработен условен рефлекс на време и главно поради натрупване на умора. Най-ниската производителност на труда в понеделник може да се обясни както с необходимото време за вработване, така и с неизбежното понижение на работоспособността в първите дни след промяната на работната смяна.
Понеделникът е определено с най-много рискове, като при мъжете вероятността за злополука е по-голяма. При мъжете тази вероятност намалява през седмицата непрекъснато, докато при жените за интервала вторник-петък вероятността за злополука е еднакво голяма. Понеделник се оказва и най-вероятният ден за настъпване на инфаркт. Работоспособността на човека зависи от много фактори:
  • - от условията на труда
  • - от неговата организация, 
  • - от състоянието на здравето, 
  • - от пола, 
  • - от възрастта, 
  • - отмотивацията и т.н., 
но биоритми са най-съществените сред тях.
--------------------------------------------

сряда, 13 януари 2010 г.

0046: Социално обусловени биоритми.

Всеки е забелязал биоритми в своята социален живот. Веднъж нещата вървят отръки, друг път се закучват. Седмичната цикличност условно може да се приема като една четвърт от лунния месец, т.е. като време, за което Луната минава през всяка една от своите четири фази:
  • - новолуние,  
  • - първа четвърт,  
  • - пълнолуние и  
  • - последната четвърт.
Хилядолетия живота на човека е протичал в рамките на седмицата.
По такъв начин седмичният социално обусловен биоритъм е станал неотделима част от обществото. Седмичната ритмичност има предимно социален характер. Но съществуват данни за известна
  • - седмична,  
  • - двуседмична и  
  • - месечна синхронизация
на магнитната активност и на някои физиологични и психологични показатели на човека с ритъма на протичането на някои болести.
--------------------------------------------

вторник, 12 януари 2010 г.

Съдействие на биоритми при очистване на организма.

Очистителната система, както всички останали органи и системи в организма е подложена на действието на специфични биоритми. Чувствителността на организма към вредни външни въздействия не е еднаква през различните часове на денонощието.
Ако отровните вещества постъпват в по-малка концентраця, се мобилизират различните ензими, които неутрализират вредното им действие. И така настъпва синхронизация на ритъма на възстановителните процеси и нарушената структура се възобновява.

От хронобиологичните изследвания се знае, че най-голяма е концентрацията на хистамин в организма през периода 21-24 часа. С това се обяснява повишената чувствителност през вечерните часове на алергично болните към пеницилин, към домашен прах.
Ето защо се препоръчва антихистаминовите препарати да се дават на пациентите точно в тези часове. По този начин се получават и по-добри резултати от лечението. Затова е добре да се познават характерните биоритми за очистителната система, за да използват в подходящото им време. Чудеса няма, но по-голям ефект може да се постигне.
--------------------------------------------

понеделник, 11 януари 2010 г.

Биоритми на храносмилателната система.

Храносмилателната система е една от най-сложните в организма и тя е подложена на денонощни биоритми. През нощта се увеличава секрецията на солна киселина, която е една от съставките на стомашния сок. Количеството й намалява рано сутринта.
Колебаят се, също през денонощието, количеството на слюнката и изразеността на моториката на стомаха и червата.  Тази биоритмика до голяма степен определя и режима на хранене на човека. Не е достатъчно да се приема храна с определени качества и в определено количество, но тя трябва да се приема и в определени интервали от време.
За децата на възраст до 1-1 1/2 години се препоръчва ритъм на петкратното хранене, т.е. храната да се приема през 3 1/2 ч. По-големите деца и учениците е добре да се хранят 4 пъти през денонощието
  • - закуска,  
  • - обед,  
  • - следобедна закуска и  
  • - вечеря.
Желателно е да се води живот в съответствие с биоритмите и така се постига хармонизация  на организма и добро здраве.
--------------------------------------------

неделя, 10 януари 2010 г.

Биоритмика на мозъка.

Биоритмиката на мозъка е твърде променлива в различните етапи на детската възраст. Основното е, че през най-ранната възраст доминират бавните вълни. С напредването на възрастта вълните се ускоряват и постепенно се появяват тета- а след това алфа- и бета - вълни.
Тази възрастова разлика на биоритмическата активност на мозъка отразява процеса на развитието и узряването на мозъчната кора като цяло и завършва към 16 - 18-годишна възраст. Само делта - ритъмът се регистрира от цялостната мозъчна кора, дори когато тя е напълно отделена от останалите части на централната нервна система.
--------------------------------------------

петък, 8 януари 2010 г.

Биоритми при мозъчните вълни

Основните мозъчните вълни също са подложени на биоритми. У здравия човек се различават пет типа вълни:
  • -) алфа-вълни - с 8-13 колебания в секунда;
  • -) бета-вълни - с 14-35 колебания в секунда;
  • -) гама-вълни - с над 35 колебания в секунда;
  • -) делта-вълни - до 3 колебания в секунда;
  • -) тета-вълни - с 4-7 колебания в секунда.
Основна закономерност при тях е, че колкото по-високочестотна е дадена вълна, отведена от кората на големите полукълба на главния мозък, толкова тя е по-нискоамплитудна. Алфа-вълните са характерни за спокойно състояние на човека при максимално отстраняване на дразненията, които постъпват от сетивните органи.
Например когато човек удобно се разположи в кресло в полутъмно помещение, в което няма шум, отпусне се напълно, затвори си очите и е спокоен психически. Бета-вълни и гама-вълни са характерни за състояния, свързани с повишена мозъчна активност. Според дълбочината на настъпващия сън се получават характерни промени в човека. Същите промени се получават и когато дълбоко спящ човек, събуждайки се, премине в бодро състояние. Промени се наблюдават и когато от спокойно се премине в дейно състояние.
Например, при постъпване на сетивни сигнали към мозъчната кора, при усилена умствена работа, при психични възбуди обикновено изчезват алфа-вълните. Ако например човек, на който се отвеждат алфа-вълни, отвори очите си, то веднага се получава бета-ритмичност. Ако затвори очите си, отново се възстановява алфа-ритъмът.
--------------------------------------------

четвъртък, 7 януари 2010 г.

Биоритми на нервната система.

Денонощни биоритми се наблюдават и в биолектричната активност на мозъка. През нощта, когато човек спи, в електроенцефалограмата се появяват бавни вълни с голяма амплитуда, докато през деня, когато човек бодърства, преобладават бързи вълни с малка амлитуда.
Денонощните биоритми са присъщи на целия човешки организъм, представляващ единна система от
  • - органи,
  • - тъкани и
  • - клетки.
Функциите на организма се изменят ритмично в продължение на денонощието, което е свързано с промените в околната среда. Благодарение на способностите си да се приспособява към ритмично изменящите се условия на околната среда, човешкият организъм започва да се подготвя за активна дейност още по време на сън и, обратно - подготовката за сън започва значително преди самото заспиване.
В спокойно състояние съществуват електротокове в кората на главния мозък. Тези биотокове се променят, ако не нанесат дразнения върху организма. Дейността на нервните клетки, които изграждат главния мозък, е тясно свързана с определени ритмични явления.
--------------------------------------------
Налични издания по английски език - за българи: